Енциклопения на българския език

инвентар

[invɛnˈtar]

инвентар значение:

1. (стопанство) Съвкупност от предмети, уреди, машини или материали, които са собственост на учреждение, предприятие или стопанство и служат за дейността му.
2. (администрация) Опис, списък на това имущество.
Ударение
инвента'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-вен-тар
Род
мъжки
Мн. число
инвентари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инвентар

(стопанство)
  • Училището подмени спортния инвентар в салона.
  • Селскостопанският инвентар включва плугове и сеялки.
(администрация)
  • Трябва да направим пълен инвентар на склада.

Как се пише инвентар

Грешни изписвания: инвинтар, йнвентар, инвентър

Думата се пише с е във втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inventarium
Чрез западноевропейските езици (френски inventaire, немски Inventar) от латинското 'inventarium' – списък на намереното/наличното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • селскостопански инвентар
  • дребен инвентар
  • жив инвентар (остаряло за добитък)
инвентар : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник