изкача
[isˈkat͡ʃɐ]
изкача значение:
1. (пряко) Успея да се кача до горе; достигна връхна точка чрез катерене или ходене нагоре.
2. (преносно) Пренеса нещо на по-високо място (рядка употреба).
- Ударение
- изка̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ка-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- изкача се
- Видова двойка
- изкачвам
Примери за използване на изкача
(пряко)
- До довечера ще изкача върха.
- Планинирите успяха да изкачат северната стена.
(преносно)
- Ще изкача багажа на втория етаж.
Как се пише изкача
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кача
Префиксална деривация: представка 'из-' + глагол 'кача' (качвам се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкача връх
- изкача стълбите