Енциклопения на българския език

покорителка

[pokorˈitɛlkɐ]

покорителка значение:

1. (общо) Жената, която е завладяла или подчинила някого или нещо (територия, върхове, народи).
2. (преносно) Жената, която пленява сърцата на хората, предизвиква възхищение или любов.
Ударение
покорѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ко-ри-тел-ка
Род
женски
Мн. число
покорителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покорителка

(общо)
  • Тя е първата жена покорителка на Еверест от тази държава.
  • Историята помни малко жени покорителки на империи.
(преносно)
  • Тя беше известна покорителка на мъжки сърца.

Синоними на покорителка

Как се пише покорителка

Образува се с наставка '-ка' от покорител.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:покорител
Женски род на съществителното 'покорител', образувано от 'покоря' + наставка '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • покорителка на върхове
  • смела покорителка