възпитам
[vɐsˈpi.tɐm]
- Ударение
- възпѝтам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-пи-там
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- възпитавам
Как се пише възпитам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въспитати
От представка 'въз-' и глагол 'питам' (в старобългарски 'питати' означава 'храня', 'кърмя'). Първоначалното значение е 'отхранвам', което еволюира в 'отглеждам' и 'формирам личността'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възпитам в дух на патриотизъм
- добре възпитан