Енциклопения на българския език

позитивизъм

[pozitiˈvizɐm]

позитивизъм значение:

1. (философия) Философско направление, основано от Огюст Конт, което признава за единствен източник на истинското знание конкретните емпирични науки и отхвърля метафизиката.
2. (психология) Жизнена нагласа, характеризираща се с оптимизъм, вяра в добрия изход и конструктивно отношение към проблемите.
Ударение
позитивѝзъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-зи-ти-ви-зъм
Род
мъжки
Мн. число
позитивизми (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на позитивизъм

(философия)
  • Логическият позитивизъм се развива през 20-ти век.
(психология)
  • Неговият неизчерпаем позитивизъм зарази целия екип.

Синоними на позитивизъм

Как се пише позитивизъм

Думата завършва на наставката '-изъм', характерна за абстрактни съществителни и течения. Пише се с 'ъ' преди 'м'.

Етимология

Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:positivisme / positivus
От френски 'positivisme', въведено от Огюст Конт, базирано на латинското 'positivus' (положен, положителен, реален).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излъчвам позитивизъм
  • правен позитивизъм
  • доза позитивизъм
позитивизъм : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник