Енциклопения на българския език

пожънване

[poˈʒɤnvanɛ]

пожънване значение:

1. (земеделие) Процесът на събиране на реколтата (жътва); прибиране на посевите.
2. (преносно) Постигане или получаване на резултати, успехи или слава като следствие от положен труд.
Ударение
пожъ̀нване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-жън-ва-не
Род
среден
Мн. число
пожънвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пожънване

(земеделие)
  • Пожънването на нивите приключи преди дъждовете.
(преносно)
  • Това беше година на пожънване на големи професионални успехи.
  • Пожънването на лаври го направи горделив.

Антоними на пожънване

Как се пише пожънване

Коренът съдържа променливо 'ъ' (жън-), което се запазва в тази форма.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жѧти
От корена 'жън' (жъна) + представка 'по-' и наставка '-ване'. Обикновено се свързва с резултативността на глагола 'пожъна'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пожънване на успех
  • пожънване на победа
  • пожънване на слава
Фразеологизми:
  • каквото посееш, това ще пожънеш