Енциклопения на българския език

повествувателен

[povɛstvuˈvatɛlɛn]

повествувателен значение:

1. (литература) Който се отнася до разказването на събития; който има характер на разказ.
2. (граматика) Вид изречение, което съдържа съобщение или твърдение за някакъв факт.
Ударение
повествува̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-вест-ву-ва-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
повествувателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на повествувателен

(литература)
  • Творбата е написана в спокоен повествувателен стил.
  • Повествувателен текст.
(граматика)
  • Повествувателното изречение завършва с точка.

Синоними на повествувателен

Антоними на повествувателен

Как се пише повествувателен

Правилно е да се пише у (повест-ву-вам), а не о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повѣсть
От глагола 'повествувам' (разказвам), производен на 'повест'. Старобългарски корен *вѣд- (знам) -> вест -> повест.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • повествувателно изречение
  • повествувателен характер
  • повествувателен тон