Енциклопения на българския език

повествувание

[povɛstvuˈvanijɛ]

повествувание значение:

1. (литература) Процес на разказване на събития; самото съдържание на разказаното в литературно произведение.
2. (общо) Писмено или устно изложение на последователност от случки.
Ударение
повествува'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-вест-ву-ва-ни-е
Род
среден
Мн. число
повествувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на повествувание

(литература)
  • Повествуванието в романа се води от първо лице.
  • Авторът прекъсва повествуванието, за да вмъкне философски размисли.
(общо)
  • Историческото повествувание обхваща периода на Възраждането.

Синоними на повествувание

Как се пише повествувание

Думата се пише с у в наставката (-увам -> -увание). Формата 'повествование' (с 'о') е русизъм или остаряла форма, но в съвременния български стандарт правилната форма е повествувание.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повѣсть
Образувано от глагола 'повествувам', който произлиза от старобългарската дума за разказ/вест - 'повѣсть'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • епично повествувание
  • нишка на повествуванието