Енциклопения на българския език

поведение

[povɛˈdɛniɛ]

поведение значение:

1. (психология/социология) Съвкупност от постъпките и действията на човек, начинът, по който той се държи в обществото и спрямо околните.
2. (биология/техника) Начин на реагиране на организъм или система при определени условия.
Ударение
поведе'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ве-де-ни-е
Род
среден
Мн. число
поведения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поведение

(психология/социология)
  • Той има примерно поведение в училище.
  • Агресивно поведение.
  • Поведението му беше странно и предизвика подозрение.
(биология/техника)
  • Поведение на животните в брачния период.
  • Поведение на автомобила на мокър път.

Как се пише поведение

Грешни изписвания: повидение, пуведение, поведенйе

Коренът се пише с е (вед - от водя/веда). Окончанието е -ие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поведениѥ
Отглаголно съществително от 'поведа' (повеждам се, държа се). Свързано е с 'водя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добро поведение
  • лошо поведение
  • социално поведение
  • рисково поведение