Енциклопения на българския език

държание

[dɐrˈʒaniɛ]

държание значение:

1. (общо) Начинът, по който човек се държи в обществото; съвкупността от постъпките и отношението към околните.
Ударение
държа'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дър-жа-ни-е
Род
среден
Мн. число
държания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на държание

(общо)
  • Неговото държание по време на срещата беше безупречно.
  • Учителите се оплакаха от лошото държание на ученика.

Синоними на държание

Как се пише държание

Грешни изписвания: даржание, държанйе, държъние
Коренът се пише с ъ (държ-). Думата завършва на -ие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:държа се
Отглаголно съществително от възвратния глагол 'държа се' (полагам се, имам поведение). Старобългарски корен *drъžati.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • примерно държание
  • арогантно държание
  • предизвикателно държание