Енциклопения на българския език

побиране

[poˈbiranɛ]

побиране значение:

1. (пряко) Вместване на нещо в дадено пространство или обем.
2. (преносно) Възприемане, осмисляне или разбиране на информация от ума.
3. (селско стопанство) Прибиране на реколтата.
Ударение
побѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-би-ра-не
Род
среден
Мн. число
побирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побиране

(пряко)
  • Побирането на всички дрехи в куфара се оказа предизвикателство.
  • Залата има капацитет за побиране на 500 души.
(преносно)
  • Трудно е побирането на тази новина от човешкия ум.
(селско стопанство)
  • Започна кампанията по побиране на житото.

Антоними на побиране

Как се пише побиране

Грешни изписвания: пубиране, побйране, побиръне
Представката е по-, а не пу-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бирати
От глагола 'побирам' (по- + бирам). Старобългарски корен, свързан с вземане и носене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • не ми го побира умът
Фразеологизми:
  • умът ми не го побира