Енциклопения на българския език

плоскост

[ˈplɔskost]

плоскост значение:

1. (геометрия) Основно геометрично понятие – повърхнина, която се простира безкрайно във всички посоки и за която правата, свързваща кои да е две нейни точки, лежи изцяло в нея.
2. (техника) Гладка, равна повърхност на предмет.
3. (преносно) Сфера на разглеждане, гледна точка или ниво на общуване.
4. (качество) Свойството на нещо да бъде плоско.
Ударение
пло̀скост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
плос-кост
Род
женски
Мн. число
плоскости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плоскост

(геометрия)
  • Три точки, които не лежат на една права, определят единствена плоскост.
(техника)
  • Трябва да изшкурите дървената плоскост, преди да я лакирате.
  • Крилото на самолета е носеща плоскост.
(преносно)
  • Разговорът се пренесе на друга плоскост – от лични нападки към професионални аргументи.
(качество)
  • Плоскостта на терена позволяваше бързо строителство.

Антоними на плоскост

Как се пише плоскост

Грешни изписвания: плоскуст, плускост
Пише се с о в наставката -ост.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:плосък
От прилагателното 'плосък' + наставка '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наклонена плоскост
  • хоризонтална плоскост
Фразеологизми:
  • тръгвам по наклонената плоскост
плоскост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник