Енциклопения на българския език

плитчина

[plitʧiˈna]

плитчина значение:

1. (география) Място в река, езеро или море, където водата е с малка дълбочина; плитко място.
2. (преносно) Липса на задълбоченост в мисленето, чувствата или интелекта.
Ударение
плитчина́
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
плит-чи-на
Род
женски
Мн. число
плитчини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плитчина

(география)
  • Корабът заседна в непозната плитчина край брега.
  • Децата играеха безопасно в плитчината.
(преносно)
  • В разсъжденията му прозираше интелектуална плитчина.

Антоними на плитчина

Как се пише плитчина

Грешни изписвания: плитчине, плйтчина, плитчйна
Пише се с тч (звукът е следствие от редуване в корена плитък -> плитчина).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:плитък
Производна дума от прилагателното 'плитък' с наставка '-ина' и палатализация на 'к' в 'ч'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пясъчна плитчина
  • засядам в плитчина