пирон
[piˈrɔn]
пирон значение:
1. (техника) Метално острие с глава в единия край, което се забива (обикновено с чук) за скрепяване на дървени или други елементи.
2. (преносно) Основен, най-интересен момент или атракция в програма или събитие.
- Ударение
- пиро̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пи-рон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пирони
Примери за използване на пирон
(техника)
- Забих пирон в стената, за да закача картината.
- Ръждясал пирон стърчеше от старата дъска.
(преносно)
- Това изпълнение беше пиронът на програмата.
Синоними на пирон
Как се пише пирон
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:peróni
От гръцкото περόνη (peróni) – игла, острие, закопчалка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пиронът на програмата
- забивам пирон
Фразеологизми:
- стоя като пирон
- нов новеничък (като пирон)