Енциклопения на българския език

гвоздей

[ˈɡvɔzdɛj]

гвоздей значение:

1. (техника) Метално острие с главичка в единия край, което се забива (обикновено с чук) за прикрепване на части една към друга.
2. (преносно) Най-важната, най-интересната или най-впечатляващата част от събитие или програма.
Ударение
гво̀здей
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гвоз-дей
Род
мъжки
Мн. число
гвоздеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гвоздей

(техника)
  • Заби гвоздея в стената, за да окачи картината.
  • Ръждясал гвоздей стърчеше от дъската.
(преносно)
  • Това изпълнение беше гвоздеят на програмата.

Как се пише гвоздей

В множествено число формата е 'гвоздеи' (й се променя в и). Думата не завършва на ударено 'и', затова не се пише с 'ѝ'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*gvozdь
Наследствена дума от праславянски произход. Сродна с полското 'gwóźdź' и руското 'гвоздь'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гвоздеят на програмата
  • ръждясал гвоздей
гвоздей : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник