Енциклопения на българския език

пионерка

[pioˈnɛrkɐ]

пионерка значение:

1. (история) Членка на детската комунистическа организация 'Септемврийче' в България (1944–1990) или аналогични организации в други социалистически страни.
2. (преносно) Жената, която първа прокарва път в нова област на знанието, изкуството или обществения живот; първооткривателка.
Ударение
пионѐрка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пи-о-нер-ка
Род
женски
Мн. число
пионерки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пионерка

(история)
  • На манифестацията маршируваха малки пионерки с червени връзки.
(преносно)
  • Мария Кюри е пионерка в изследването на радиоактивността.

Синоними на пионерка

Как се пише пионерка

Грешни изписвания: пеонерка, пйонерка, пиунерка

Думата се пише с и в първата сричка. Това е чуждица и правописът следва източника, но може да се запомни чрез асоциация с 'пионка' (пешка).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:pionnier
Женски род на 'пионер', от френската дума pionnier (пехотинец, първопроходец), която произлиза от pion (пешка).
пионерка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник