Енциклопения на българския език

новаторка

[novaˈtɔrka]

новаторка значение:

1. (пряко) Женска форма на 'новатор'; жена, която въвежда и утвърждава нови методи, идеи или технологии в дадена област.
Ударение
новатòрка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-ва-тор-ка
Род
женски
Мн. число
новаторки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на новаторка

(пряко)
  • Тя е призната новаторка в областта на биохимията.
  • Като смела новаторка, директорката промени изцяло учебната програма.

Антоними на новаторка

Как се пише новаторка

Грешни изписвания: нуваторка, новъторка, новатурка
Думата се пише с 'о' в първата сричка (проверка с 'нов').

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:novator
От латински 'novator' (обновител) през руски или директно заемане, с добавена българска наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смела новаторка
  • призната новаторка