патент
[paˈtɛnt]
патент значение:
1. (право) Официален документ, издаван от държавен орган, който удостоверява авторството и изключителното право на изобретателя върху изобретение за определен срок.
2. (историческо) Документ за право на извършване на търговия или занаят; данък за това право.
3. (преносно) Монополно право или претенция за изключителност върху някакво качество или действие (често иронично).
- Ударение
- патѐнт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-тент
- Род
- мъжки
- Мн. число
- патенти
Примери за използване на патент
(право)
- Компанията получи патент за новия вид батерия.
- Той продаде патента си за милиони.
(историческо)
- Търговците трябваше да плащат скъп патент.
(преносно)
- Никой няма патент върху истината.
- Глупостта не е негов личен патент.
Синоними на патент
Как се пише патент
Грешни изписвания: пътент
Думата е от мъжки род и се членува с -ът/-а (патентът/патента).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:patens
От латинското *patens* (отворен, явен) през немски *Patent* или френски *patente*. Първоначално 'litterae patentes' (отворено писмо/грамота).
Употреба
Чести словосъчетания:
- патентно ведомство
- патентен данък
- издавам патент
- защитен с патент