Енциклопения на българския език

пасбище

[ˈpazbiʃtɛ]

пасбище значение:

1. (сескотопанство) Място, обрасло с трева, където се извежда добитък на паша; пасище.
Ударение
пАсбище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пас-би-ще
Род
среден
Мн. число
пасбища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пасбище

(сескотопанство)
  • Стадото се насочи към зеленото планинско пасбище.
  • Овцете бяха пръснати по цялото пасбище.

Синоними на пасбище

Как се пише пасбище

Грешни изписвания: пазбище, пъсбище, пасбйще

Пише се с с (пасбище), защото идва от глагола паса. Звучи като 'з' поради асимилация пред звучното 'б'. Забележка: Думата е остаряла или книжна форма на пасище.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пасти
От глагола 'паса' + наставката за място '-ище', с вмъкнато 'б' вероятно под руско влияние (пастбище) или по аналогия. В съвременния български книжовен език стандартната форма е 'пасище'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • планинско пасбище
  • общинско пасбище