мера
[mɛˈra]
мера значение:
1. (история/селско стопанство) Свободно, необработено общинско място (полски или горски имот), използвано за обща паша на добитък.
2. (диалектно/поетично) Простор, ширина, обширно землище.
- Ударение
- мера̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- мери
Примери за използване на мера
(история/селско стопанство)
- Стадото пасеше на селската мера.
- Цялото село се събра на мерата за празника.
(диалектно/поетично)
- Земя като една човешка длан... но по-голяма не ти трябва, там дето имаше и Балкан, и мера...
Как се пише мера
Думата се пише с е. Да не се бърка с 'мяра' (средство за измерване), въпреки че в някои диалекти 'мера' се използва и със значение на 'мяра' или 'цел' (от мерник).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:mera
Заемка от турски 'mera' (пасище), което е от арабски произход. Трябва да се разграничава от омонима 'мера' (свързан с 'мяра'), който е с диалектен или разговорен характер.
Употреба
Чести словосъчетания:
- селска мера
- общинска мера