паница
[pɐˈnit͡sɐ]
паница значение:
1. (Бит) Дълбок съд за хранене, обикновено за супа или чорба; дълбока чиния, купа.
2. (Жаргон) Глава на човек (често с ироничен или пренебрежителен оттенък).
- Ударение
- панѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- паници
Примери за използване на паница
(Бит)
- Бабата сипа топла супа в глинената паница.
- Той изяде цяла паница с боб.
(Жаргон)
- Внимавай да не те ударят по паницата.
Как се пише паница
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:паница
Славянска дума, сродна със старобългарската 'паница'. В някои етимологии се свързва с латинското 'panis' (хляб), поради формата на съда (за месене или ядене на попара), но по-вероятна е връзката с думи за череп/коруба.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глинена паница
- пълна паница
Фразеологизми:
- гледам в паницата на другия