Енциклопения на българския език

пангар

[pɐnˈɡar]

пангар значение:

1. (църковно дело) Специална маса, плот или ниско помещение при входа на църква, където се продават свещи и се събират дарения.
2. (разговорно) Място, където човек е изложен на показ, критика или опасност (само във фразеологична употреба).
Ударение
панга̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пан-гар
Род
мъжки
Мн. число
пангари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пангар

(църковно дело)
  • Жената на пангара ми подаде две вощеници.
(разговорно)
  • С това изказване той сам се сложи на пангара пред медиите.

Синоними на пангар

Как се пише пангар

Грешни изписвания: пънгар, пангър
Думата се пише с а в първата и втората сричка.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:παγκάρι (pankari)
Заемка от гръцки език. В църковния контекст означава маса или гише за продажба на свещи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • църковен пангар
  • стоя на пангара
Фразеологизми:
  • на пангара
  • слагам на пангара

Популярни търсения и запитвания за пангар