паметник
[ˈpametnik]
паметник значение:
1. (архитектура / изкуство) Архитектурно или скулптурно съоръжение, издигнато в чест на историческо събитие или за увековечаване паметта на изтъкната личност.
2. (история / култура) Обект от материалната или духовната култура на миналото (ръкопис, сграда, произведение), който има историческа или художествена стойност.
3. (погребални ритуали) Надгробна плоча или скулптура.
- Ударение
- па̀метник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-мет-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- паметници
Примери за използване на паметник
(архитектура / изкуство)
- Паметникът на Шипка е символ на българската свобода.
- Положиха венци пред паметника на Васил Левски.
(история / култура)
- Боянската църква е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО.
- Търновската конституция е важен юридически паметник.
(погребални ритуали)
- Семейството поръча мраморен паметник за гроба.
Синоними на паметник
Как се пише паметник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:памет
Произлиза от съществителното „памет“ + суфикс за предмет/място „-ник“. Калка на гръцкото *mnēmeion* или латинското *monumentum*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- паметник на културата
- архитектурен паметник
- надгробен паметник
- паметник на Незнайния воин
Фразеологизми:
- стоя като паметник