Енциклопения на българския език

пакостница

[ˈpakostnit͡sɐ]

пакостница значение:

1. (пряко) Момиче или жена, която прави пакости, бели или дребни вреди (често се употребява с умилителен или шеговит нюанс за деца).
Ударение
па'костница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-кост-ни-ца
Род
женски
Мн. число
пакостници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пакостница

(пряко)
  • Малката пакостница беше скрила очилата на дядо си.
  • В училище я знаят като голяма пакостница, която постоянно измисля шеги.

Синоними на пакостница

Антоними на пакостница

Как се пише пакостница

Запазва се групата от съгласни 'ст' от корена пакост (пакост-ница).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пакост
От съществителното 'пакост' + наставка '-ница' за деятел от женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малка пакостница