беляджийка
[bɛljɐˈd͡ʒijkɐ]
беляджийка значение:
1. (разговорно) Момиче или жена, която често прави бели, пакости или създава неприятности; пакостница.
- Ударение
- беляджѝйка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-ля-джий-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- беляджийки
Примери за използване на беляджийка
(разговорно)
- Дъщеря им е голяма беляджийка, не се спира на едно място.
- В училище я знаеха като първа беляджийка в класа.
Синоними на беляджийка
Антоними на беляджийка
Как се пише беляджийка
Коренът е беля. Наставката е -джийка (с 'й').
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:bela
От турската дума 'bela' (беда, нещастие) + наставката за деятел '-джия' (тур. -ci), приспособена за женски род с българското '-ка'.