Енциклопения на българския език

отчупя

[otˈt͡ʃupʲɐ]

отчупя значение:

1. (пряко) Отделям малка част от нещо цяло чрез натиск, прекършване или откъсване с ръка.
2. (преносно) Отделям някого от обичайната му среда или колектив (по-рядка употреба).
Ударение
отчу̀пя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-чу-пя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
отчупя се
Видова двойка
отчупвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отчупя

(пряко)
  • Тя отчупи парче от топлия хляб и го подаде на детето.
  • Вятърът отчупи сухия клон на дървото.
(преносно)
  • Войната го отчупи от родния дом твърде млад.

Антоними на отчупя

Как се пише отчупя

Грешни изписвания: отчопя, учюпя, утчупя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е (отчупя, отчупят), а в останалите форми гласната преминава в и (отчупиш, отчупи).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:čupiti
Образувана чрез префикс 'от-' (указващ отделяне) и корен, свързан с диалектното и старобългарско 'чупя' (троша, късам). Сродна с думи в други славянски езици със значение на 'щипам', 'късам' (срв. сръбски 'чупати').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отчупя хляб
  • отчупя клон
  • отчупя парче