Енциклопения на българския език

отцепление

[ɔtt͡sɛpˈlɛniɛ]

отцепление значение:

1. (Военно дело и полиция) Специално организирана група от войници или полицаи, която огражда дадено място, за да спре достъпа до него или излизането от него.
2. (Военно дело) Действието по изолиране и охраняване на определен район.
Ударение
отцеплѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-цеп-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
отцепления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отцепление

(Военно дело и полиция)
  • Полицията направи отцепление около мястото на инцидента.
  • През кордона на отцеплението не се допускаха журналисти.
(Военно дело)
  • Започна се пълно отцепление на квартала заради спецакцията.

Как се пише отцепление

Правилната форма е с представка от-, тъй като произлиза от отцепя. Формата 'оцепление' е русизъм.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отцепя
Произлиза от глагола 'отцепя' (отделя). Макар да наподобява руското 'оцепление' (кордон), в българския език морфологичната структура следва логиката на 'от-' (отделяне на пространство/район) + 'цепя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полицейско отцепление
  • верига от отцепление
  • пробивам отцеплението
отцепление : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник