Енциклопения на българския език

отечество

[oˈtɛt͡ʃɛstvo]

отечество значение:

1. (Общо) Страната, в която човек е роден и към която принадлежи като гражданин; родина.
Ударение
отѐчество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-те-че-ство
Род
среден
Мн. число
отечества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отечество

(Общо)
  • Всички войници се заклеха във вярност на отечеството.
  • Милее за своето отечество.

Синоними на отечество

Антоними на отечество

Как се пише отечество

Грешни изписвания: отечесво, утечество, отечеству
Думата се пише с о в началото и завършва на наставката -чество. Проверява се исторически и с думата отче (звание за баща/свещеник).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отьчьство
Наследник на старобългарската дума *отьчьство*, произлизаща от *отьць* (баща). Етимологичното значение е „земя на бащите“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • майка отечество
  • дълг към отечеството
  • защита на отечеството
Фразеологизми:
  • Спасител на отечеството
отечество : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник