чужбина
[t͡ʃuʒˈbina]
- Ударение
- чужби'на
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чуж-би-на
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Как се пише чужбина
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:штоуждь
Произлиза от прилагателното 'чужд' (старобълг. 'щуждь'), което от своя страна идва от праславянското *tjudjь (народ, чужд народ). Наставката '-ина' се използва за образуване на абстрактни съществителни или събирателни понятия за място.
Употреба
Чести словосъчетания:
- в чужбина
- от чужбина
- заминавам за чужбина