отечески
[oˈtɛt͡ʃɛski]
отечески значение:
1. (пряко) Който е присъщ на баща; бащин.
2. (преносно) Който изразява грижа, обич и закрила, подобно на баща към дете.
- Ударение
- отѐчески
- Част на речта
- прилагателно име, наречие
- Сричкоделение
- о-те-че-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отечески
Примери за използване на отечески
(пряко)
- Той отправи към сина си строг отечески поглед.
- Изпълни своя отечески дълг.
(преносно)
- Директорът се отнесе отечески към младите служители.
- Тя усети неговата отеческа загриженост.
Синоними на отечески
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отьць
Произлиза от старобългарската дума 'отьць' (баща) + суфикс '-ески'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отечески съвет
- отечески дом
- отечески напътствия