отвикна
[otˈviknɐ]
отвикна значение:
1. (общо) Преставам да имам навик да правя нещо; губя привичката си към нещо.
2. (преходно (по-рядко)) Карам някого да престане да прави нещо (отучвам го).
- Ударение
- отвѝкна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- от-вик-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- отвиквам
Примери за използване на отвикна
(общо)
- Той отвикна да пуши след много усилия.
- Вече отвикнах да ставам толкова рано.
(преходно (по-рядко))
- Майката отвикна детето от биберона.
Синоними на отвикна
Как се пише отвикна
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:от- + викна (свикна)
Образуван с представка 'от-' (отделяне, премахване) и корен 'вик' (уча се, свиквам), сроден със 'свикна'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отвикна от пушенето
- трудно отвикна