Енциклопения на българския език

приуча

[priˈut͡ʃɐ]

приуча значение:

1. (педагогика/психология) Създавам навик у някого; свиквам някого да прави нещо редовно.
Ударение
приу̀ча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
при-у-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
приуча се
Видова двойка
приучвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приуча

(педагогика/психология)
  • Родителите трябва да приучат децата си на трудолюбие.
  • Приучи кучето да не лае без причина.

Синоними на приуча

Антоними на приуча

Как се пише приуча

Грешни изписвания: преуча, прйуча, приоча
Представката е 'при-' (смисъл на прибавяне, приближаване), а не 'пре-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:уча
Представка 'при-' (приобщаване, добавяне) + 'уча'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приуча на ред
  • приуча на дисциплина
приуча : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник