отбягване
[odˈbjaɡvɐnɛ]
отбягване значение:
1. (пряко) Действие по умишлено или инстинктивно отдалечаване или заобикаляне на обект, опасност или среща.
2. (психология) Поведение на дистанциране от определени хора, теми или социални ситуации.
- Ударение
- отбя̀гване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-бяг-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- отбягвания
Примери за използване на отбягване
(пряко)
- Рязкото отбягване на удара го спаси.
- Шофьорът предприе маневра за отбягване на дупката.
(психология)
- Неговото отбягване на темата за парите беше очевидно.
- Социалното отбягване е симптом при някои тревожни разстройства.
Синоними на отбягване
Антоними на отбягване
Как се пише отбягване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отбягвам
Отглаголно съществително от 'отбягвам', съставено от предлог 'от' + корен 'бяг' (бягам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- данъчно отбягване
- отбягване на отговорност
- стратегия за отбягване