Енциклопения на българския език

остъргване

[ostɤrgvɐnɛ]

остъргване значение:

1. (пряко) Действието по премахване на повърхностен слой от нещо чрез триене с твърд предмет или инструмент.
Ударение
остъ'ргване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-стърг-ва-не
Род
среден
Мн. число
остъргвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на остъргване

(пряко)
  • Остъргването на старата боя отне целия следобед.
  • Чуваше се неприятен звук от остъргване на метал в метал.

Синоними на остъргване

Антоними на остъргване

Как се пише остъргване

Коренът съдържа подвижно ър. В тази форма се пише с ъ, тъй като е в затворена сричка и следва група съгласни.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стържа
Отглаголно съществително име от глагола 'остъргвам', който произлиза от корена 'стържа' + представка 'о-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остъргване на боя
  • остъргване на дъното
  • кюретаж (медицинско остъргване)