Енциклопения на българския език

боядисване

[bojaˈdisvane]

боядисване значение:

1. (общо) Действието по нанасяне на боя или оцветител върху повърхност или предмет с цел промяна на цвета или защита.
Ударение
боядѝсване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бо-я-дис-ва-не
Род
среден
Мн. число
боядисвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на боядисване

(общо)
  • Боядисването на стените отне целия уикенд.
  • Тя се записа на курс по боядисване на коса.

Синоними на боядисване

Антоними на боядисване

Как се пише боядисване

Думата се пише с я в корена (от боя) и завършва на -не като отглаголно съществително.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:boya
Произлиза от корена на глагола 'боядисвам', който е производен от съществителното 'боя'. Думата 'боя' е заета от турската дума 'boya' (цвят, багра, боя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прахово боядисване
  • боядисване на яйца
  • боядисване на автомобил