Енциклопения на българския език

оставане

[osˈtavanɛ]

оставане значение:

1. (пряко) Действието да не се напуска дадено място; пребиваване на същото място за продължително време.
Ударение
оста̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ста-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оставане

(пряко)
  • Оставането му в страната зависи от подновяването на визата.
  • Няма смисъл в повече оставане тук, тръгваме си.

Синоними на оставане

Антоними на оставане

Как се пише оставане

Грешни изписвания: уставане, остъване, оставъне

Пише се с начално о-, тъй като е образувано с представка о- (както в оставам), а не 'у'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оставати
От глагола 'оставам', който е когнат със 'стоя' и 'стана'. Представката 'о-' указва запазване на положението.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оставане след час
  • оставане на работа
оставане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник