ослепяване
[oslɛˈpʲavanɛ]
ослепяване значение:
1. (медицина) Процес на пълна или частична загуба на зрението.
2. (преносно) Временно заслепяване от силна светлина или от силни чувства (любов, гняв, алчност), водещо до загуба на правилна преценка.
- Ударение
- ослепя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-сле-пя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ослепявания
Примери за използване на ослепяване
(медицина)
- Диабетът може да доведе до постепенно ослепяване, ако не се контролира.
- Травмата предизвика внезапно ослепяване с едното око.
(преносно)
- Ослепяването от фаровете на насрещната кола създаде опасност.
- Алчността му доведе до нравствено ослепяване.
Синоними на ослепяване
Антоними на ослепяване
Как се пише ослепяване
Пише се с е в корена (от слеп, където променливото 'я' преминава в 'е' пред мека сричка в някои форми, но тук е запазен коренът на глагола ослепявам). В съвременното спрежение на глагола и производните му 'е'-то се запазва, макар че основната форма е 'сляп'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣпъ
От прилагателното 'сляп', преминало през глаголна форма 'ослепявам' (ставам сляп или правя някого сляп).
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно ослепяване
- кокоша слепота