Енциклопения на българския език

заслепяване

[zɐslɛˈpʲavɐnɛ]

заслепяване значение:

1. (физиология) Временно или трайно лишаване от зрение вследствие на силна светлина или травма.
2. (преносно) Загуба на способността за правилна преценка под въздействието на силни чувства, заблуди или идеологии.
Ударение
заслепя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-сле-пя-ва-не
Род
среден
Мн. число
заслепявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заслепяване

(физиология)
  • Заслепяването от фаровете на насрещната кола доведе до инцидента.
(преносно)
  • Политическото заслепяване им пречи да видят реалните проблеми.
  • Заслепяването от любовта го караше да прощава всичко.

Синоними на заслепяване

Антоними на заслепяване

Как се пише заслепяване

Пише се с 'я' (променливо я) след мека съгласна и пред сричка, съдържаща 'а' или 'о' (в случая 'ва').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣпъ
Образувано от глагола 'заслепявам', който произлиза от прилагателното 'сляп'. Коренът е със старобългарски произход (слѣпъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • временно заслепяване
  • пълно заслепяване
  • любовно заслепяване