Енциклопения на българския език

ос

[ɔs]

ос значение:

1. (техника) Машинен елемент във формата на прът, който поддържа въртящи се детайли (колела, ролки) или се върти заедно с тях.
2. (математика) Права линия, спрямо която се определя положението на точките в пространството или спрямо която фигурата е симетрична.
3. (политика) Съюз между държави за провеждане на обща политика (най-често във военен контекст).
Ударение
о'с
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос
Род
женски
Мн. число
оси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ос

(техника)
  • Предната ос на автомобила се счупи при удара.
  • Всички планети се въртят около своята ос.
(математика)
  • Абсцисната ос е хоризонтална в Декартовата координатна система.
  • Оста на симетрия разделя фигурата на две еднакви части.
(политика)
  • По време на Втората световна война България се присъединява към Оста (Рим-Берлин-Токио).

Как се пише ос

Грешни изписвания: оз
Думата се пише с с в края. Проверка с формата за множествено число: оси, където с се чува ясно.

Етимология

Произход:Праиндоевропейски
Оригинална дума:*h₂eḱs-
Наследствена дума от старобългарски 'ось'. Сродна с латинското 'axis', гръцкото 'axon' и санскритското 'aksa'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • задна ос
  • земна ос
  • координатна ос
  • оптична ос
Фразеологизми:
  • въртя се около оста си

Популярни търсения и запитвания за ос