Енциклопения на българския език

оркестрация

[or.kɛ'stra.t͡si.ja]

оркестрация значение:

1. (музика) Изкуството да се разпределят музикалните партии между инструментите в оркестъра; инструментация.
2. (преносно/политика/IT) Сложна организация и координиране на различни елементи или действия за постигане на обща цел.
Ударение
оркестра̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ор-кес-тра-ци-я
Род
женски
Мн. число
оркестрации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оркестрация

(музика)
  • Оркестрацията на Равел за 'Картини от една изложба' е световноизвестна.
  • Композиторът прекара месеци в прецизна оркестрация на симфонията.
(преносно/политика/IT)
  • Оркестрацията на преврата беше извършена от военните.
  • В облачните технологии оркестрацията на контейнери е ключов процес.

Антоними на оркестрация

Как се пише оркестрация

Думата завършва на -ция (латински суфикс -tio), а не на -ци-я по отношение на сричкопренасянето в края на реда, но се пише с я накрая.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:orchestration
Заемка от френски език, произлизаща от думата 'orchestre' (оркестър), която от своя страна идва от старогръцката ὀρχήστρα (място за танцуване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пищна оркестрация
  • оркестрация на процеси
  • симпфонична оркестрация