Енциклопения на българския език

инструментация

[instrumɛnˈtatsijɐ]

инструментация значение:

1. (Музика) Изкуството да се разпределя музикалното произведение между отделните инструменти на оркестъра или ансамбъла; съвкупността от използваните инструменти в дадено произведение.
2. (Техника / Инженерство) Съвкупност от измервателни уреди и системи за контрол, използвани в дадена машина, процес или лаборатория.
3. (Медицина) Използване на специални инструменти при хирургическа операция или процедура.
Ударение
инструмента'ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-стру-мен-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
инструментации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инструментация

(Музика)
  • Инструментацията на симфонията е богата и разнообразна.
  • Равел е майстор на блестящата оркестрова инструментация.
(Техника / Инженерство)
  • Контролната зала разполага с модерна дигитална инструментация.
  • Инструментацията на самолета включва висотомер и скоростомер.
(Медицина)
  • Спиналната инструментация помага за стабилизиране на гръбначния стълб.

Синоними на инструментация

Как се пише инструментация

Следва правописа на корена инструмент.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:instrumentum
От латински 'instrumentum' (оръдие, средство) през западноевропейските езици (френски 'instrumentation').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духова инструментация
  • контролно-измервателна инструментация