Енциклопения на българския език

ориенталски

[oriɛnˈtalski]

ориенталски значение:

1. (пряко) Който се отнася до Ориента (Изтока, източните страни и народи); източен.
2. (преносно) Който е характерен за бита и нравите на Ориента – често свързван с леност, бавност, разпуснатост или специфична пищност.
Ударение
ориента̀лски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-ри-ен-тал-ски
Род
мъжки
Мн. число
ориенталски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ориенталски

(пряко)
  • В магазина се предлагаха скъпи ориенталски килими.
  • Тя се увличаше по ориенталските танци.
(преносно)
  • Всичко се вършеше с едно ориенталско спокойствие и безгрижие.
  • Цялата сграда лъхаше на ориенталски разкош.

Синоними на ориенталски

Антоними на ориенталски

Как се пише ориенталски

Думата се пише с е (ориенталски), тъй като следва корена от чужд произход orient-. Проверката може да се направи чрез думата Ориент.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:orientalis
Заета в българския език чрез западноевропейските езици (френски oriental, немски orientalisch) или руски. Произлиза от латинското 'orientalis' (източен), свързано с 'oriens' – изгряващо слънце, изток.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ориенталски тютюн
  • ориенталски килим
  • ориенталски танци
  • ориенталска кухня
  • ориенталски стил