Енциклопения на българския език

източен

[ˈistot͡ʃɛn]

източен значение:

1. (география) Който се намира на изток или е обърнат към изток.
2. (културология) Който е характерен за народите или страните от Изтока (Азия, Ориента).
Ударение
ѝзточен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-то-чен
Род
мъжки
Мн. число
източни
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на източен

(география)
  • Вятърът днес е силен и източен.
  • Източният бряг на реката е по-стръмен.
(културология)
  • Тя се увлича по източната философия и бойните изкуства.
  • Пазарът ухаеше на източни подправки.

Синоними на източен

Антоними на източен

Как се пише източен

Грешни изписвания: источен, йзточен, изтучен
Втората буква е 'з' (представката е 'из-'), а не 'с', тъй като следва звучна съгласна или гласна в корена (ток).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въстокъ
Произлиза от съществителното 'изток', което на свой ред идва от глагола 'изтичам' (откъдето изгрява/изтича слънцето). Сродно с руското 'восточный'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Източна Европа
  • източен вятър
  • Близък изток
  • Далечен изток
източен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник