Енциклопения на българския език

адютант

[ɐdjoˈtant]

адютант значение:

1. (военно дело) Офицер, който е придаден към по-висш началник (командир, генерал) за изпълнение на служебни поръчения и щабна работа.
2. (история) Придворна военна длъжност в монархическите държави.
Ударение
адюта'нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-дю-тант
Род
мъжки
Мн. число
адютанти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на адютант

(военно дело)
  • Генералът извика своя адютант, за да предаде заповедта.
  • Той служи като адютант в щаба на дивизията.
(история)
  • Царският адютант докладва за пристигането на гостите.

Синоними на адютант

Как се пише адютант

Грешни изписвания: аджутант, адиотант, адютънт
Пише се с ю след 'д'. Не се пише 'ь' (адьютант), за разлика от руския правопис.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:adiutans
Чрез немски *Adjutant* или руски *адъютант* от латински *adiutans* (помагащ, съдействащ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • личен адютант
  • старши адютант