Енциклопения на българския език

ордер

[ˈɔrdɛr]

ордер значение:

1. (финанси) Писмено нареждане или документ за извършване на парична или стокова операция (плащане, получаване на материали и др.).
2. (архитектура) Система от архитектурно-композиционни елементи (колона, капител, антаблеман), подчинена на определен стил и пропорции в класическата архитектура.
Ударение
о̀рдер
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ор-дер
Род
мъжки
Мн. число
ордери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ордер

(финанси)
  • Касиерът подписа разходния касов ордер и ми брои парите.
  • Трябва да попълните складов ордер, за да изтеглите стоката.
(архитектура)
  • Храмът е построен в дорийски ордер.
  • Коринтският ордер се отличава с по-богата декорация на капителите.

Как се пише ордер

Грешни изписвания: ордар, урдер

Думата завършва на -ер. При членуване се запазва гласната: ордерът.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:ordre
Заето от френски (ordre) или немски (Order), произлизащо от латинското 'ordo' – ред, порядък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приходен ордер
  • разходен ордер
  • складов ордер
  • дорийски ордер
  • йонийски ордер

Популярни търсения и запитвания за ордер