орден
['ɔrdɛn]
орден значение:
1. (държавна администрация) Високо държавно отличие (значка, медал със лента), което се дава за особени заслуги.
2. (религия/история) Организация от монаси или рицари в католическата църква, спазващи общ устав и правила.
3. (архитектура) Система от архитектурни елементи (колони, капители), подчинени на определен стил и пропорции (класически ордери).
- Ударение
- о'рден
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ор-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ордени
Примери за използване на орден
(държавна администрация)
- Ветеранът беше награден с орден за храброст.
- Орден „Стара планина“ е най-високото отличие в Република България.
(религия/история)
- Орденът на тамплиерите е един от най-известните в историята.
- Францисканският орден проповядва бедност и смирение.
(архитектура)
- Сградата е построена в дорийски орден.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:ordo
От латинското 'ordo', 'ordinis' (ред, съсловие, порядък). Значението за отличие се развива от знаците за принадлежност към рицарските ордени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- орден за храброст
- рицарски орден
- кавалер на орден