оракул
[oˈrakul]
оракул значение:
1. (История / Митология) В древността – място, светилище, където жреците предават волята на божеството и предсказват бъдещето; също и самото предсказание или жрецът, който го прави.
2. (Преносно) Човек, чиито думи и съждения се приемат като безспорна истина (често се употребява иронично за някой, който говори твърде самоуверено).
- Ударение
- ора̀кул
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ра-кул
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оракули
Примери за използване на оракул
(История / Митология)
- Делфийският оракул е бил най-почитаният в древна Гърция.
- Царят се допитал до оракула преди да започне войната.
(Преносно)
- Той се изживява като финансов оракул и дава съвети на всички.
- Не бъди такъв оракул, никой не знае какво ще се случи утре.
Синоними на оракул
Как се пише оракул
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:oraculum
От латинския глагол orare (говоря, моля се). В древността думата е обозначавала както мястото за пророчества, така и самото пророчество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Делфийски оракул
- говори като оракул