Енциклопения на българския език

пророк

[proˈrɔk]

пророк значение:

1. (Религия) Личност, избрана от Бога да разкрива неговата воля пред хората и да предсказва бъдещето.
2. (Пряко и преносно) Човек, който предвижда бъдещи събития с голяма точност; мъдрец, който прозира хода на историята.
Ударение
проро̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-рок
Род
мъжки
Мн. число
пророци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пророк

(Религия)
  • Старозаветният пророк Исая е предсказал идването на Месията.
  • Мохамед е почитан като последния пророк в исляма.
(Пряко и преносно)
  • Никой не е пророк в собствената си страна.
  • Икономистът се оказа лош пророк за кризата.

Как се пише пророк

Грешни изписвания: прурок, прорук
Думата се пише с о във втората сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пророкъ
Калка от гръцкото 'prophētēs' (който говори предварително/вместо някого). Образувано от представката 'про-' (напред, предварително) и корена 'рек-' (капвам, говоря).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лъжлив пророк
  • библейски пророк
Фразеологизми:
  • Никой не е пророк в собствената си страна

Популярни търсения и запитвания за пророк

пророк : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник