опус
[ˈɔpus]
опус значение:
1. (музика) Отделно музикално произведение (или група произведения), номерирано според реда на неговото издаване или създаване от композитора.
2. (книжовен език) Научен или литературен труд; цялостното творчество на даден автор (magnum opus).
- Ударение
- о̀пус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- опуси
Примери за използване на опус
(музика)
- Бетовен пише Соната за пиано № 14, опус 27, по-известна като Лунната соната.
- Този концерт е обозначен като опус 3 в творчеството на автора.
(книжовен език)
- Този роман се счита за неговия житейски опус.
Синоними на опус
Как се пише опус
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:opus
Заета от латинската дума 'opus', означаваща 'работа', 'труд', 'творение'. В музикалната терминология навлиза през западно-европейските езици за обозначаване на конкретно произведение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- музикален опус
- магнум опус
- постхумен опус