Енциклопения на българския език

оперативен

[opɛraˈtivɛn]

оперативен значение:

1. (Медицина) Който е свързан с хирургическа операция или се извършва чрез такава.
2. (Управление / Администрация) Който е свързан с непосредственото, текущо изпълнение на задачи; практически, действен.
3. (Военно дело / Полиция) Свързан с подготовката и провеждането на бойни или разследващи действия (операции).
Ударение
оператѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-пе-ра-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
оперативни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оперативен

(Медицина)
  • Лекарите предприеха спешна оперативна намеса.
  • Пациентът се възстановява в оперативния блок.
(Управление / Администрация)
  • Проведе се оперативка за разпределяне на дневните задачи.
  • Трябва да се вземат бързи оперативни решения за справяне с кризата.
(Военно дело / Полиция)
  • Получена е важна оперативна информация за престъпната група.
  • Оперативният щаб ръководи действията на терен.

Как се пише оперативен

Думата се пише с е във второта сричка (корен опер-).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:operativus
От латински *operativus* (действен, творчески), произлизащо от *opus* (работа, дело). В съвременния български навлиза под влияние на руски и западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оперативна намеса
  • оперативна памет
  • оперативен работник
  • оперативен лизинг